Свободата и робството в моя живот

0 comments

Posted on 13th февруари 2010 by Александра Милева in Есета

Свободата и робството стоят най – отгоре в цялата миризлива купчина от проблеми, които си създава и дори не опитва да реши човечеството. Не забравя, разбира се и успешно да трупа отгоре докато не бъде залято с цялата тази гнусотия.

“Свободата е онова, което ще ме зароби и задължи към известни прояви. Нищо не може да ни зароби и задължава към творчеството, освен свободата. Когато ми се отнеме свободата, намалява ми се всъщност робството.” Избрах това изказване на Бешков на фона на всички останали афоризми, защото на практика няма свобода без робство или обратното. В какви граници, обаче, се вместват за мен тези два общочовешки проблема?

Аз съм робиня на всичко, което ме заобикаля и съм свободна да го ценя. Музиката е един от най – властните ми господари и интересното е, че този господар ми харесва много, обичам да робувам на изкуството като цяло, защото то ме освобождава. За мен е важно по някакъв начин да можеш да изразиш чувства, мисли, себе си въобще, макар свободата да е относително понятие,в моя свят, тя се състои в това. Иначе робства има на всякъде, където погледнеш. Роби на времето, модата, медията, хората, на себе си… и въпреки всичко ние продължаваме да дописваме в списъка.

Хората казват, че човек без часовник и щастлив човек и аз съм съгласна с това. От секундата на раждането си ние биваме проглушени от звука на тракащия часовник, а той трака ли, трака безмилостно, за да ни напомни, че сме роби. А пък ние строим основите на живота си върху нестабилните стрелки, знаейки, че има два вида часовници: едни, които всякога са не точни, знаят това и се гордеят с него, и други, които винаги са точни, освен в случаите, когато разчиташ на тях, а тогава така те подвеждат, че се учудваш как е възможно да съществуват такива не точни часовници в толкова цивилизованият ни свят.

Но дори нямаме свободата да си изберем големия бърборко с числа вместо очи, защото сме подвластни на едно не нужно усложнение, създадено лично от нас – това е модата, която пък е робиня на суетата ни, но ако продължавам така… Излизайки сутрин за работа или училище всеки си мисли дали поредния закупен парцал е достатъчно модерен за място, където по принцип трябва да правим нещо съвсем различно от “фръцкане”по подиум. Може да не можем да пишем бързо, но трябва да имаме пет сантиметров маникюр, да не можем да си отворим очите и да погледнем на какво сме заприличали в огледалото, но трябва да сложим поредния слой мазила, за да сме “прекрасни”. Няма да можем да се разхождаме, но пък новите кожени, двайсет сантиметрови ботушки ни стоят перфектно, или може да замръзваме от студ, но ще носим хубавото тясно мини „якенце”, окичено с цветни мъниста и пухчета отвсякъде.

Всичко това можем да видим и разберем от смъртния ми враг медията, която не прави нищо друго освен да манипулира паплачта. Тя ни казва как да мислим, какво да пазаруваме, как да живеем и дори умираме, а нас не ни интересува, че сме заприличали на сумнамбули без разсъдък.

Ако не ни пороби някой от самите нас просто картината няма да е пълна. Няма по – лош господар от болшинството, защото управлявано от по – горе споменатите не е трудно да се досетите колко унизително и истинско е това робство. То никога не е доволно и винаги може да прави нещата по – зле. На практика ние сме еднакви, а измисляме какви ли не причини, за да се мислим кой е по – по – най, което ни скарва и се стига до безумни кръвопролития.

И въпреки всичко оставаме верни роби на самите себе си и не можем да променим това, защото обичаме да робуваме, това е в природата ни, а робът в мен и не иска да бъде освободен, просто защото това, което прави го кара да се изразява, а за него това е най – важното.

Не е важно дали си роб или си свободен, важното е това да ти харесва, никога не си достатъчно роб за да живееш зле и достатъчно свободен, за да си добре, това съм аз в моя свят.
2007г

Все още няма коментари.

Вашият коментар

*

online pharmacy viagra professional