А какво е човекът? Това е същество, на което му е предоставена възможността да разсъждава, комуникира с членоразделна реч и да има воля, или поне по това се различава от животното. Но нека се замислим до колко сме това, което сме?
Седя и разсъждавам и за какво друго ако не за това как трябва да отида до дискотеката, но не мога ако не си правя косата точно 3ч и 3мин., не слагам грима 1ч. и 30мин. и не избирам „тоалета” си 2ч и 30мин, съставен от две парчета плат 20 на 20см., е ако е празник може само едното да сложа, но това са подробности. Обувките задължително трябва да са над 20 см и супер неудобни, така походката ми изглежда много добре. И ето изразходвах сутринта си в непълноценен сън, следобеда в кипрене пред огледалото и съм готова за поредната нощ в дискотеката. Поглеждам се в огледалото… Оооо, къде съм? Някъде там под тоновете тежък грим и лак за коса, е все пак това е идеята, не трябва да знаят коя съм, защото няма да ме приемат, не трябва да знаят, че се интересувам от книги и просто обичам да чета, че съм значим човек с желания за успехи. Не, това трябва да остане под фалшивата ми усмивка и глуповатият кикот. Така е по – добре, сега излизам на улицата и попивам онези отблъскващи погледи на застарелите вече мъже, неприятно ми е, но пък така трябва, за да се харесвам, това е знак, че съм се справила. О, за малко да забравя, добре, че този огромен билборд с надменното й лице ме подсети, че трябва да си взема от розовата кутия цигари, за да се усещам жена… Ето я дискотеката, там ме чакат „приятелките”, които чакат да ми забият нож в гърба, за да се посмеят или разнообразят.
Нищо не чувам, не мога да мисля, отивам на дансинга и забравям за всичко, мъжете около мен ме притискат, но трябва да остана, знам как трябва да завърши вечерта и не мога да се откажа сега. Ще изпия още от замъгляващият съзнанието ми коктейл, мачовците ми омръзват, онова момиче там ме иска, виждам го. Няма проблем, ще ида при нея, няма нищо не редно да бъда с нея, то ще е само тази вечер. Ммм, харесвам целувките й. Знам, че е грешно, но всички го правят… Съмва се, чувствам се изтощена, като играчка, с която им е писнало да си играят, вземам такси, а похотливата усмивка на шофьора ме побърква – искам да заспя.
Поглеждам се в огледалото, но няма какво да видя, защото гримът ми се е размазал, косата се е разрошила, а дрехите едвам се държат на тялото ми. На сутрешната светлина виждам само изтощената си, изгоряла от третиране коса и попилата грима кожа, очите ми са изморени и безизразни. Лягам, но не мога да заспя, чувствам някаква тежест и празнота…
Не виждам родителите си, защото отношенията с тях само могат да прекъснат начина ми на живот, а аз го градя толкова време. Приятелите не биха ми го простили, тъкмо си проправих път към тях. Защо там, където не можеш да научиш нищо градивно най – трудно те приемат и най – лесно упадаш… Главата ме цепи, алкохолът снощи не беше качествен и цигарите ми дойдоха в повече. Кисела съм и не ми се говори. Е, поне хилядите ми приятели във фейсбуук се чувстват по същия начин. Днешният ден е изпълнен със задължения. Трябва да кача снимките от вчерашния „купон” в дискотеката на стената си в социалната мрежа и да коментирам снимките на другите, за да коментират моите и всички да видят какъв страхотен нощен живот живея. Ето го и първия коментар за краката и облеклото ми. Щастлива съм, забелязали са новият ми парцал с лъскави пайети… Така прекарвам 3ч. Ще изпия още едно силно кафе, но трябва да имам волята да не ям, защото довечера откриват нов клуб в града и коремът ми трябва да е плосък за новата рокля, защото почти няма тъкан по нея, съставена е от верижки и прозрачна материя. Всички ще пишат за нея във фейса утре…
Ех, как успях да постигна толкова много неща в живота си, а съм само на 12години!
В какво се превърнахме? Имаме потенциал да постигнем толкова много, забравихме радостта от искрената усмивка, красотата на словото и интересните истории, забравихме да живеем пълноценно… Кучето не се бои от това, че е куче, а е гордо, че служи на стопанина си и го закрила и радва. Защо само ние, човеците се боим? Защо се крием зад маски и играем роли като в театър само и само никой да не разбере какви сме всъщност? На цената, на какво съществуваме, вкопчили се в овчите кожи?! Хора, осъзнайте се и не се страхувайте да признаете, че имате интереси, макар и в общество като това, което описах по – горе. Не е срамно да признаете, че знаете и искате да се учите…..
А тук коментарите са излишни…………………….
number of view: 132
