1.Кой си ти?

Аз съм  Laurent Auxietre, 30 годишен френски фотограф от Париж.

2.Какво стана, когато порасна?

Еми… като повечето човешките същества, срамните косми започнаха да растат около 14 годишна възраст, акне, промяна в гласа. Не е лесно да порастваш!

3.Що за артист си?

Аз съм от онези, които търсят съвършенството в онова, което правят. Вечно недоволен съм и това може би ме прави неприятен артист.

4.Как стана такъв?

Винаги съм харесвал изкуството, започнах да рисувам на 14години и след това престанах, защото влязох в училище за бизнес. Тогава на 25 години си купих фотоапарат и така се върнах отново в играта, но по различен начин, предполагам.

5.Вдъхновява те…

Вдъхновявам се от моят пра – дядо, които също е бил фотограф през ранните години от  20ти век

6.Артистите в твоята страна са….

Твърде много, за да изброявам!

7.Чувстваш ли се различен като артист?

Всъщност не, не се чувствам различен от преди. Може би възприятието ми за хората се е променило, но не незнам какво общо има то с фотографията.

8.Чувстваш ли се неразбран?

Не, не съм от бунтуващите се  от типа „ Искам да се самоубия” и се чувстват неразбрани от целия ши*aн свят. Не съм тийнейджър вече и дори тогава не се чувствах така. Просто живея живота и се нося по течението.

9.Какво е за теб числото 11?

11      1+1, нали?

10.Трудно ли е да бъдеш артист днес?

Зависи, искам да кажа, че ако искаш да бъдеш такъв не виждам защо трябва да е трудно. Ако харесваш онова, което правиш нищо не е трудно.

11.Ти ще промениш….

Ние всички променяме.

За да разгледате списанието натиснете върху изображението:

1.Кой си ти?

Аз съм Joe Moore aka Soad2k.

2.Какво стана като порасна?

Имах нормално детство. Нищо по – екстравагантно, играех с приятели, ходех на училище (мразех го)… Горе – долу почти като всеки друг.

3.Що за творец си?

Аз съм дигитален художник със смесена техника.  Комбинирам традиционни техники с дигитални, за да създавам моето творчество.

4.Как стана такъв?

Започнах да го практикувам като хоби, правех тагове за форуми, в които бях активен

5.Вдъхновява те…

Музиката, Tool, APC, AIC и всичко друго, което звучи добре.

6.Творците в България са…

Америка, Джорджия, за да съм по – точен.

7.Това, че твориш прави ли те различен?

Не, в смисъл  гледам на някои неща по – различно, но като цяло аз съм си същото момче, което винаги съм бил.

8.Чувстваш ли се неразбран?

Не, просто имам проблем с характера си!

9.Трудно ли е да си артист днес?

Не мисля, че е трудно, може би е трудно да преуспееш по начина, по който искаш, но това трябва да се очаква.

10.Ти ще промениш…

Не мисля, че ще променя нещо, аз съм си много щастлив. Защо да променяш нещо, което не е счупено!

За да разгледате списанието натиснете върху изображението:

1.Кой си ти?

Няма да излъжа, ако кажа, че и аз  не знам кой съм всъщност, но не спирам да търся себе си, което е най – важното в живота на един човек. По същество.
Казвам се Недко Недев на 22 години от Стара Загора. Занимавам се с фотография и журналистика.

2.Какъв стана като порасна?

Е, не станах изобретател, както си го представях преди 13-14 години. В момента следвам журналистика. Професия, която изисква винаги да си на линия и да знаеш кой, кога, къде, какво, как и защо е станало. Не се оплаквам, защото в нея намирам всичко онова, от което се нуждая в момента, за да се развивам.

3.Що за творец си?

Непостоянен, непредвидим и странен – в добрия смисъл на думата. Определено това е доста дразнещо на моменти, но се свиква и понякога съм в състояние да изненадам, както околните, така и себе си.

4.Как стана такъв?

И аз не разбрах точно как, но по фотографията се запалих от куп стари снимки, които не бяха в албуми, а хаотично пръснати в един изтормозен куфар, намиращ се на тавана на вилата ни. Като малък ми харесваше да се затворя в една от стаите, да пръсна всички снимки на килима и да ги гледам с часове. Израженията на хората, жестовете на тялото, обстановката, пейзажите и спомените  писани с разлято мастило по гърбовете им – всичко това ми беше страшно интересно.

5.Вдъхновява те…

Животът, хората и онези малки всекидневни неща, които приемаме за даденост и не намираме време да им се порадваме истински.

6.Творците в България са…

Неразбрани и неоценени. Губим нещо много ценно – културата си.  Вина за това имат не само хората и тяхното възпитание, а образователната ни система и в частност държавата, но това е много обширна тема на разговор, която не може да се обходи в няколко изречения. Днес тотален превес е взело комерсиалното, лесно смилаемото, което не те подтиква към размисли, а към действия. За моя лична радост забелязвам, че бавно, но сигурно нещата се променят към по-добро в това отношение.

7.Това, че твориш прави ли те различен?

Като човек  не! Но е много трудно да намериш хора със сходни интереси, които виждат нещо повече от една обикновена творба. А , ако се намерят, то общуването с тях си е истинско удоволствие. Интернет до известна степен решава проблема.

8.Чувстваш ли се неразбран?

Да, но нямам нищо против. Не винаги е нужно да се впускаш в подробни обяснения или да се разкриваш напълно, за да бъдеш разбран. По някакъв начин трябва да се провокира въображението на хората, за да се осъществи някаква връзка между творбата и наблюдателя, без посредничеството на създателя й.

9.Числото 11 в твоя живот е…

Определено запомнящо се, но не с хубаво. Бях сам в нас, нямаше кабелна и единственото, което вдигаше някакъв шум беше радиото. Музиката спря и започнаха да съобщават за случващото се в САЩ и кулите близнаци. Настръхнах, чувайки  какво точно се случва и колко души са загинали. 11 септември 2001 – никога няма да забравя тази трагична дата.

10.Трудно ли е да си артист днес?

Определено не мисля, че е лесна задача, но артист може да бъде всеки. Важното е  да бъдеш забелязан, работата да ти доставя удоволствие и не на последно място, да бъде добре платена.

11.Ти ще промениш…

Не бих могъл да променя това, което истински желая, но не ми пречи да опитам. Нали?

За да разгледате списанието натиснете върху изображението:

1.Кой си ти?

Един обикновен човек.

2.Какъв стана като порасна?

Още по-обикновен човек и скулптор.

3.Що за творец си?

И аз това се питам…

4.Как стана такъв?

С много труд и желание.

5.Вдъхновява те…

…всичко в главата ми и около мен.

6.Творците в България са…

… като всички творци по света – двигателя на живота

7.Това, че твориш прави ли те различен?

Всъщност – не… по-различен съм от мнозинството хора само с това, че материализирам чувствата, усещанията и идеите си…

8.Чувстваш ли се неразбран?

хм… много колеги ме разбират, а много хората мисля, че не правят опит да ме разберат… но най-важното е, че аз се разбирам напълно!

9.Числото 11 в твоя живот е…

?…като всички останали числа – много и нищо.

10.Трудно ли е да си артист днес?

Да си артист днес е просто даденост…; няма нищо общо с трудното и лесното…

11.Ти ще промениш…

Лично аз нищо няма да променя… времето е това, което променя.

За да разгледате списанието натиснете върху изображението

1.Кой си ти?

Росен Дуков

2.Какъв стана като порасна?

Още не съм. Когато/Ако се случи някога ще правя същото, което правя в момента.

3.Що за творец си?

Първо – художник, след това – графичен дизайнер, дигитален артист, фотограф, илюстратор и малко музикант – не задължително в този ред.

4.Как стана такъв?

Любопитен съм, имам нужда да научавам нови неща постоянно. Областите, в които работя се препокриват и често едното води към другото.

5.Вдъхновява те…

…всичко положително и креативно, както и природата.

6.Творците в България са…

. …много талантливи, но остават в сянката на комресилната помия, която ни залива от всички възможни страни.

7.Това, че твориш прави ли те различен?

Всеки твори по един или друг начин. Аз изразходвам натрупана енергия, чрез творчество под различни форми.

8.Чувстваш ли се неразбран?

Да, не и зависи.

9.Числото 11 в твоя живот е…

…след 10.

10.Трудно ли е да си артист днес?

Да, колкото помагат технологиите, толкова и убиват желанието за всичко „аналогово“.

11.Ти ще промениш…

… това, което зависи от мен.

www.rosendukov.com

За да разгледате списанието натиснете  върху изображението:

1.Кой си ти?

Аз съм Ирена, но доста хора ме наричат и с псевдонима ми – Фейт (Faith – вяра). На 21 години съм и следвам Промишлен дизайн в родния си град – Русе. Занимавам се с рисуване от както се помня и се надявам да продължа с това

2.Какъв стана като порасна?

За сега станах студент и нищо повече… Но аз съм си аз и се надявам да стана по-добър човек и художник, защото все още нямам смелостта да се нарека така, въпреки че рисувам от доста време.

3.Що за творец си?

Всякакъв принципно. Пяла съм в хор, писала съм, танцувала съм модерен балет, но това, което винаги ще е част от мен ще е рисуването. Този вид изкуство според мен заедно с музиката е най-експресивен, защото можеш да кажеш страшно много и можеш винаги да го почувстваш. Рисуването ми е помагало да мисля, да преоткрия себе си, да се освобождавам от лоши преживявания и емоции и най-вече да покажа част от себе си и да създавам нови неща.

4.Как стана такъв?

Когато бях много малка, може би на 2-3 години, баба ми ми даде фигурки с животни, които да пречертавам, после започна да ми дава индиго и илюстрации, защото иначе рисувах по стените с молив От там започна всичко и до днес После започнах да прерисувам любимите си анимационни герои и съответно по памет после да ги пресъздавам. На 7 години заедно с моя много добра приятелка от детсвото ми започнахме двете да ходим на уроци, които всъщност ми писнаха след първия път и така до днес сама прерисувах и се учех сама да създавам. Участвах в доста състезания, което още повече ме мотивираше да се развивам и така реших да следвам нещо свързано с рисуване. Започнах да ходя на кандидат-студентски курсове по рисуване на 18 години, това беше първия път, когато наистина ходех на уроци сериозно. Малко след като бях приета желаната специалност, започнах да се интересувам от дигитално рисуване, което продължавам да развивам и в момента и се надявам да успея да достигна нужното ниво Така или иначе рисуването винаги е присъствало в моя живот и е било част от мен и винаги ще бъде така, дори и да не успея да се реализирам професионално в тази област.

5.Вдъхновява те…

Животът, хората.

6.Творците в България са…

Творците в България са страшно много и страшно талантливи, жалко е, че самата държава не дава възможност на всички да се изявят, а света наистина трябва да ги види, затова трябва да се борят и да не се предават, защото всички губят от това.

7.Това, че твориш прави ли те различен?

Всички сме различни и всички творим, това че някои занимания не се наричат „изкуство“ не значи, че не са творчество.

8.Чувстваш ли се неразбран?

Доста често, както всеки човек и все пак човек е толкова сам, колкото се чувства, че е. Това важи и за разбирането, затова просто търся различни начини, за да изразя себе си.

9.Числото 11 в твоя живот е…

Бях номер 11 в училище, някъде към 5-6 клас Иначе е хубаво число

10.Трудно ли е да си артист днес?

Зависи какво очакваш и с каква цел го правиш. Можеш да си артист и да го правиш само за себе си, без да те интересува какво мислят другите, може и да си артист и да си страшно добър професионалист, тогава е страшно трудно наистина, защото, за да си добър в професионален план, се изисква страшно много от теб, за да имаш правото да се наречеш наистина артист.

11.Ти ще промениш…

Първо ще променя себе си, за да съм доволна от това, което съм и да имам силата и волята да променя и света

За да разгледате списанието натиснете върху изображението

1.Кой си ти?

Маргарита Александрова Методиева.

2.Какъв стана като порасна?

Ми то аз още не съм пораснала,не знам каква ще стана.

3.Що за творец си?

Обикновен с мечти

4.Как стана такъв?

Това си е дарба, която усъвършенстваш.

5.Вдъхновява те…

Животинките и приятелите

6.Творците в България са…

Стефан Тодоров,Владимир Димитров-майстора

7.Това, че твориш прави ли те различен?

На пръв поглед не

8.Чувстваш ли се неразбран?

Понякога.

9.Числото 11 в твоя живот е…

Сварзано с доста хора, а и с раждането ми

10.Трудно ли е да си артист днес?

Определено да.

11.Ти ще промениш…

Света…Шегувам се!Себе си, преди всички други неща

За да разгледате списанието натиснете върху изображението:

1.Кой си ти?

Ryan O’Connor, на 28 години от Чикаго. Фотограф на пълно работно време и на свободна практика (видеографик и графичен дизайн)

2.Какво стана, когато порасна?

Когато бях малък, моите родители често ме водеха в Института по изкуство в Чикаго да гледам известни картини. Родителите ми не са артисти, но насърчаваха любовта ми към визуалните изкуства. Обожавах да рисувам, експериментирах с картини, скулптори и графичен дизайн. Може би бях на 7 или 8 години, когато за първи път започнах да се занимавам с Photoshop. Като попораснах започнах да се интересувам от филми и след като завърших гимназия, реших, че искам да уча във филмово училище за да уча кинематография. Около средата на училище започнах да експериментирам с фотография и фото манипулация. Скоро разбрах, че не искам да преследвам кариера с правене на филми или кинематографията, а вероятно бих могъл да си изкарвам прехраната с фотография на свободна практика. Правя това и до сега.

3.Що за артист си?

Около 60% от работата ми е сексапилна (glamour) фотография, 25% артистични портрети, 10% видеография, 10% графичен дизайн.  Любимият ми тип изкуство е силно манипулирани артистични портрети.

4.Вдъхновява те…

Мисля, че ме вдъхновяват други фотографи, които виждам в deviantart.com. И филмите също си остават огромно вдъхновение за мен, защото обичам да бъда въвлечен в настроенията и атмосферата, които носят филмите – използвам това в работата си.

5.Чувстваш ли се неразбран?

Ако съм неразбран по някакъв начин, може да се дължи на това, че (glamour) фотографите на сексапил често са набеждавани със стереотипа за публична сексуалност. Това въобще не съм аз. Това заради, което аз обичам да снимам сексапилни (glamour) фотоси е заради светлината и обработката. Взимам нещо красиво и го правя много по – красиво чрез светлината и трикове на обработка. Плюс това всички имат различни тела и са нужни различни похвати със светлината и/или с обработката.

6.Трудно ли е да бъдеш артист днес?

Да бъдеш артист днес сигурно е почти като да бъдеш преди 20 или 50, 100 или 300 години.  Инструментите са различни, но подходите са същите. Единствената разлика е, че инструментите са толкова много широко разпространени на обществото, че всеки, който отдели малко време и има инструментите може да започне собствен бизнес. Талантът, страстта и бизнес етикета – това обикновено са недостатъците на тези хора и най – трудните неща за учене.

За да разгледате списанието натиснете изображението:

1.Кой си ти?

Казвам се  Marc Bakker и 22 годишен графичен дизайнер и дигитален артист. Междувременно живея в Испания, но съм роден в Холандия. Аз съм откривателя на „Concept43 Design Studio“, наричано още „Laquatus Design“.

2.Каквo стана като порасна?

Рисувал съм картини през целия си живот, когато бях на 17 започнах да рисувам на компютъра с photoshop. Това ми откри цял нов свят и така започна всичко. Когато бях на 18 отидох в училище за изкуства Las Palmas de Gran Canaria в Испания и получих образованието. Докато учех, работех на от време на време като графичен дизайнер в дизайнерско студио с двама холандски колеги. На 21 години отворих компанията „Concept43″ и наистина съм щастлив от това.

3.Що за творец си?

Графичен дизайнер и дигитален артист. Обичам да рисувам на компютъра си с таблетите си. Много обичам да работя с хора в творбите си с различни елементи да правя фантазия/абстрактно изкуство

4.Как стана такъв?

(във въпрос 2)

5.Вдъхновява те…

Често за вдъхновение поглеждам в „Abduzeedo“, уеб сайт. Хората, които наистина ме вдъхновяват са момчетата от „Vault49″, „GoMedia“ и „BrandNu“. Мисля, че са страхотни!

6.Творците в твоята страна са…

Тук в Испания? Салвадор Дали :Р… но за да бъда честен, незнам никакви добри дизайнери тук в Испания, нито в Холандия. Виждал съм няколко добри портфолия на немски дизайнери, но не мога да си спомня имената им.

7.Това, че твориш прави ли те различен?

Не, аз съм си нормално момче, което обича да рисува на компютъра си J. Все пак това също е и работа, с която се занимавам и често хората не оценяват онова, което правя като дизайнер.

8.Чувстваш ли се неразбран?

Често, да… както вече казах, хората не оценяват онова, което правя като дизайнер . Правя нещо много полезно за клиента, но той може би не вижда всичко през, което си преминал и не оценява работата ти.

9.Числото 11 в твоя живот е…

Числото 11? Нищо не е…

10.Трудно ли е да си артист днес?

В Испания в днешно време е трудно да бъдеш графичен дизайнер. Много от хората не искат да плащат за свършената работа и това прави трудно да преживяваш от дизайн. И в Испания почти всеки има „8 годишен братовчед, който може да го направи по – добре”

11.Ти ще промениш…

Искам да променя дизайнерския стил тук. Поради малкото градче, в което живея работата е по – лесно различима на улицата и искам да подобря това ниво!

За да разгледате списанието натиснете изображението:

1.Кой си ти?

Като за начало….Казвам се Снежина Милова, на 19 год. съм от гр. Перник. Завършила съм Художествената гимназия в с. Дрен “ Христо Ботев “ и в момента продължавам образованието си в ЮЗУ “ Неофит Рилски “…. това е накратко за мен.

2.Какъв стана като порасна?

Не мисля че съм достатъчно пораснала че да отговоря на въпроса… но може би вече съм прохождащ творец в областта на изкуството, ако мога така да се изразя.

3.Що за творец си?

Най-точното определение е може би “ недоразвит “ за момента. Най-вече се занимавам с рисуване въпреки че в последно време силно съм привлечена от модния дизайн и архитектурата.

4.Как стана такъв?

Моето мнение е, че творец не се става…. или си такъв или не си. Човек се ражда с таланта си и го носи в себе си, той не се придобива с времето, а само се доразвива.

5.Вдъхновява те…

Ами много неща могат да ме вдъхновят… но най-креативна се чувствам когато съм щастлива и се чувствам добре, именно тогава ми идват най-добрите идеи.

6.Творци в България?

Творците и талантливите хора в България са много, моето мнение е че именно тези от тях за които незнаем почти нищо създават наистина уникални неща.

7.Това, че твориш прави ли те различен?

Може би да, въпреки че всички сме различни по определен начин един от друг.

8.Чувстваш ли се неразбран?

Да, и то доста често. Може би фактът, че се занимавам с изкуство понякога влияе върху начина, по който мисля и възприемам случващото се около мен.

9.Числото 11 в твоя живот е…

от значение, ако не беше то, днес нямаше да продължа образованието си.

10.Трудно ли е да си артист днес?

В България да, тук са много малко хората които се интересуват от изкуство за съжаление и още по-малко са тези които го оценяват.

11.Ти ще промениш…

надявам се поне един човек, които да гледа по сериозно на изкуството и хората които творят.

За да разгледате списанието натиснете изображението: