Blog AVAart

А какво е човекът? Това е същество, на което му е предоставена възможността да разсъждава, комуникира с членоразделна реч и да има воля, или поне по това се различава от животното. Но нека се замислим до колко сме това, което сме?

Седя и разсъждавам и за какво друго ако не за това как трябва да отида до дискотеката, но не мога ако не си правя косата точно  3ч и 3мин., не слагам грима 1ч. и 30мин. и не избирам „тоалета” си 2ч и 30мин, съставен от две парчета плат 20 на 20см., е ако е празник може само (още…)

В детската душа бойното поле е винаги някак препълнено и сраженията са жестоки, но с годините нещата се променят и от нас зависи кой ще победи, ако има победител, разбира се. Колкото повече растем, толкова повече фактите надделяват, докато в един момент просто забравим за идеите. Защо се превърнахме в био роботи без идеи, но наблъскани с милион факти, без значение от верността им? Вече дори не се замисляме, когато чуем нещо, просто го приемаме за факт. Забравихме да разсъждаваме и това ни прави лесно управляеми. Позволихме на няколко спънки да ни покажат, че идеите са отживелица и не трябва да се придържаме към тях. Свинята се цени по маста, а човекът по ума. Къде отиде ума ни? В компютърните игри, порното и алкохола… Да, но това е факт.

Разхождам се по мръсните улици и единственото нещо, което виждам е скъпи коли, къси поли и липса на всякакъв живец за градивно съществуване. (още…)

„На Земята няма нищо по – слабо от човека”. Не случайно започвам  с тази мисъл на Омир, нещата всъщност не са такива каквито си мислим, че са. Главните въпроси, които ме тормозят днес са в какво се е превърнал днешният човек, какво го очаква и какво представлява животът му в по – голям мащаб?

„Човекът е слаб като тръстика: но той е мислеща тръстика” може би това ни е проблемът. Сядаме на чиновете в крехка възраст и знаем, че онзи човек там зад бюрото пред огромната черна дъска с тебешир в ръка, ще ни каже как стоят нещата. Реално обаче до колко можем да бъдем сигурни в онова, което ни учат в училище? Наистина ли произлизаме от маймуни и целта в живота ни е да работим, да се обличаме в скъпи костюми и да умрем в парите си?… Не мисля така. Направих някои проучвания и осъзнах нещо. Това че съм мислеща тръстика не означава, че съм повече от тръстиката в блатото. Макар и с разум аз не се различавам по нищо друго от обикновената тръстика освен това, че не мисля, че съм крехка. Нищо, че и аз съм затънала в блато и имам кофти съседи и пр. Идеята е да се научим да живеем, а не просто да съществуваме. (още…)

Когато бях дете и слушах за един народ, който не познавал страха, който бил уважаван от всички други народи, който поставил началото на толкова много неща от днешния ни бит… Един народ, който няма  нито една загубена битка, с толкова много герои, този народ, ми казваха, е моят  – българският. И ето, че вече навърших двадесетата си годишнина и така и не можах да видя този прословут народ. Къде е? Как е изчезнал? (още…)

Вече постави основите, сега трябва да внимаваш и да ги поддържаш стабилни, защото на този етап не можеш да си позволиш всичко да рухне.

Седмо: Стигаме до седмата стъпка, на която трябва да се спрем за малко. Това е стъпката, която или ще ти помогне или ще ти попречи. След като вече имаш хипнотизиращите устройства и скри книгите, е време да задържиш тази хипноза. Лесно е да изкараш шестица в училище, но е трудно да я задържиш. Затова сега чети внимателно.

Въпреки всичките ти усилия все пак ще остане тук – там някой дразнител, който ще се опита да развали всичко, като говори за планът ти. Но ти трябва да реагираш бързо. Когато се появят подобни индивиди, ти разполагаш с медията, затова обърни всичките им брътвежи в смешки. Винаги казвай една истина и две лъжи след това. Така ще ги объркаш и няма да знаят кое е вярното твърдение, а онези, които се опитват да нарушат реда ти стадото ще ги изхвърли. С един куршум два заека! (още…)

Идва месец март и започнах да търся подходящи материалчета за списанието и като всеки път, разлиствайки списанията намирам едни и същи статии поднесени по различен начин, а да не говорим какво излиза, когато напиша 8-ми март в гугъл. Заливат ме заглавия като „Жената трябва да….”, „Денят на жената…”, „8-ми март – какво да й купя?”, „Подходящи подаръци”… и прочее. И това е поредният измислен „празник”, в който попадаме в бездънната бездна на празните си портфейли… Ставаме с идеята как на този ден трябва да ни поздравят и подарят нещо. Как трябва само един ден от годината да се чувстваме добре, че сме жени!!! А реално мъжът се чувства задължен да похарчи някой лев и вместо подарък с любов на жената й се захвърля нещо колкото да се отчете дейност….

Живеем в патриархат, колкото и да казват, че има равенство, реално постоянно се засажда идеята, че жената е по – малко от мъжа и как тя не може или по – скоро не трябва да изкарва повече пари, не бива да й се дава гласност и т. нат. Не искам да ме разберете погрешно и да решите, че излагам феминистки философии, но съм сигурна, че ще се съгласите с мен, само щом се огледате. Жените в медийното пространство са представени като руси, празноглави, но изключително красиви кукли Барби, чакащи да изпълняват длъжността си на украшения до онези набити мъже без вратове, облечени в черно.

(още…)